Психолог за наркотиците

Зависимостта е заболяване.

• Първична – първични заболявания са тези, които се появяват без предупреждение.
• Хронична – до края на живота.
• Рецидивираща – възможно е завръщане към болест.
• Потенциално смъртоносна.

И също

• Има своя генезис (различни фактори: полиетиология)
• Определено, предвидимо протичане
• Патологични механизми
• Специфични симптоми
• Специални методи за лечение

Казано накратко, зависимостта е заболяване с хронично повтарящ се характер на протичане, което предизвиква трайни промени в определени вещества в мозъчната биохимия. Тя може да бъде управлявана и то до степен, че зависимият завинаги да спре употребата на вещества и да води пълноценен живот, но при условие, че непрестанно обгрижва зависимостта си. Около 50% от зависимите, преминали през и завършили терапевтично лечение постигат възстановяване в голяма степен. Изключително важно е зависимият да се мотивира за лечение, тъй като в действителност много малка част от зависимите получават такова. Тук от особено значение е семейството. Необходимо е да се подчертае, че когато близките са притеснени от евентуална зависимост на член от общността, е важно да се консултират със специалист (психолог/психиатър/психотерапевт). Контактите със зависими са специфични и поради това не е препоръчително да провеждат разговори, без да са подготвени предварително. В противен случай съществува риск не само от отхвърляне на подкрепата, но и вариант за задълбочаване на зависимостта, както и на семейните проблеми.

Причините за отключване на зависимост

Най-общо причините могат да се дължат на три групи фактори:

• Психични – понижена издръжливост на стрес, занижена самооценка, неумение за справяне с тежки емоционални състояния, увеличена нужда от възбуда;
• Социални – обичаи и социални навици, семейна среда (модели на обществено поведение, придобити в семейството), поведенчески модели на обществената среда (възрастови групи)
• Биологични фактори (генетични и физиологични).

Именно заради това съвременното и успешното лечение на зависимости се основава на био-психо-социалния подход, т.е. цялостен подход. Семейната среда е от изключително значение в този процес. Предвид медицинското измерение на зависимостта, в терапията е необходимо задължително да присъства психиатрична помощ. Важно е да се подчертае също, че голяма част от терапевтичния процес на зависимости се реализира от експерти в други области: психолози, психотерапевти, социални работници, експерти от опит и др. Именно сътрудничеството между семейството и специалисти от различни области успява да помогне на зависимия да се мотивира и да „пребори“ зависимостта, както и да се подготви за пълноценен, здрав живот без вещества.

Младите хора имат нужда от обективна информация за това, което ги вълнува. Те трябва да бъдат наясно с всички рискове и последствия от употребата на наркотици. Необходимо е поднасянето на тази информация да се случва изключително внимателно от експерти в областта. За да има позитивен ефект, комуникацията трябва да засяга последствията от употребата на вещества, изясняване на важността на търсенето на подкрепа и информация от специалисти и/или по-възрастни близки хора (родители, роднини, учители и др.), както и система от последователни действия за разпознаване и избягване на опасни ситуации и контакти.

Превенцията на употребата на наркотици включва предоставянето на обективна информация, но това обстоятелство далеч не е достатъчно, за да бъде преодоляна опасността от употреба и/или зависимост. Важно е обучението на младите хора за овладяване на социални умения, подкрепа в изграждането на положителна самооценка и адекватни механизми за справяне със стреса, провалите, тъгата и болката. Улесняващи придобиването на тези социално-личностни умения са различни активности: например изкуството и спорта в тяхното многообразие и измерения.

Семейството, наред с училището, играе изключително важна роля в този процес. В тази връзка е от значение да се подчертае, че би било ценно самите родители и близки да търсят информация и консултиране със специалисти по отношение на семейната динамика и семейното общуване. Информираните, уверени, здрави и мотивирани родители са тези, които изграждат доверие и уважение у децата си, така че те да следват техния пример.

Специалистите съветват да се поддържа непрекъснат контакт с детето, като темите на разговор да са по всички въпроси, в това число по важните и интересните за самото дете, а не само по оценените като приоритетни от родителя. По темата за наркотиците се говори по-лесно, когато поднасянето на информацията става в по-ранна възраст, като с израстването на детето разговорите се задълбочават и надграждат.

Когато в отношенията „родител – дете“ са поставени адекватни граници, установени са ясни правила и е изградена работеща комуникация, не би имало необходимост от тотален контрол над живота на младия човек и прилагането на „шпионски“ и репресивни методи: то само ще желае да представя приятелите си, да разказва какво се случва в училище, какво прави в свободното си време, кога излиза и се прибира вкъщи, докато родителите са на работа.

Експертите съветват също родителят да търси активно достоверна и актуална информация за психоактивните вещества. Важно е родителят да знае достатъчно, за да говори убедително и аргументирано с детето си. В по-напреднала възраст, в процеса на търсене на информация може да се включи и самото дете, като по този начин не само ще учат заедно и ще обсъждат наученото, но и родителят има шанс да подкрепи детето си в придобиване на изключително ценното умение в наши дни – как да филтрира подвеждащата от достоверната информация.

Статистиката показва, че децата са в досег с алкохола, тютюневите изделия и наркотиците на все по-ранна възраст.

Когато едно дете свикне с употребата на психоактивни вещества в по-ранна възраст, пораствайки има по-голяма вероятност да развие зависимост.

Възбраната от родителите за употреба на алкохол и цигари поне до 16-годишна възраст се толерира от експертите. Доказано е, че човешкият мозък се развива до около 28-ата година. Употребата на вещества в този период създава риск от нанасяне на много повече вреди, отколкото в по-късна възраст.

Не се притеснявайте да поставяте ясни за детето си граници, ред и правила. Границите служат за защита на детето. По-големите деца също изпитват необходимост от поставянето на ясни граници, въпреки че поради възрастта си се опитват да ги оспорват.

Поставянето на граници обаче не означава детето да бъде лишено от самостоятелност, възможност да взема решения и да прави избори. Напротив, необходимо е родителите да насърчават заниманията, които дават възможност за самостоятелност, тъй като това е инструментът, през който се развива здравословното чувство на отговорност и разбирането за причина и следствие от собствените постъпки и поведение.

Поставянето на постижими цели и качествената обосновка за въвеждането на конкретни ред и правила, предоставянето на право на избор (между алтернативи, които са приемливи за родителите), както и поощрението за търсене на смисъл в житейските предизвикателства, са ключът към успешната и работеща комуникация с децата.

Необходимо е спазването на правилата и положителното поведение у детето да бъде поощрявано и стимулирано в положителен аспект. Санкциите и забраните не са работещ вариант. Може би най-важното условие за положителен резултат във възпитанието на детето е положителният родителски пример.

В случай че родителите се затрудняват при поставянето на граници и правила, както и при възникнали притеснения за употреба и/или зависимост на детето, от първостепенно значение е консултирането със специалист (психолог, психотерапевт, психиатър).

Изследванията показват, че има връзка между употребата на марихуана и други психоактивни вещества, но не е доказано, че връзката е причинно-следствена. Възможно е хората, които са предразположени към употреба на психоактивни вещества по ред причини, просто да започват с леснодостъпни такива: алкохол, тютюн, марихуана.

Затова е важно към децата да се отправят правилни послания – те трябва да разберат колко опасна и вредна е употребата на марихуана и че именно знанието за тези опасности притеснява и плаши родителите им. Ключово е децата да не остават с впечатлението, че след като са го направили веднъж или два пъти и са „разкрити“,  вече са „минали от другата страна“ и са „наркомани“, така че могат (и едва ли не от тях се очаква) с лекота да посегнат и към други наркотични вещества.

Истината е, че подрастващите са склони да се впечатляват и да преувеличават това, което им се случва, като го приемат за най-важното нещо в живота си. Това е така, от една страна, поради липсата на житейски опит, а от друга – поради факта, че нервната им система е в „ремонт“ по време на тийнейджърството. В този период страда способността да се предвиждат последствията от различни действия, в резултат на което страдат уменията и възможностите за: свързването на фактите; абстрактното мислене; преценяването на риска; рационалните решения; емпатията (способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите). По време на юношеството най-интензивно действащите и най-динамичните части на мозъка са системата, която отговаря  за емоциите и инстинктивните реакции и системата за награди (тя поощрява да се прави това, което е субективно приятно). Поради това често поведението на младежите се характеризира с прекомерна импулсивност, променливост на настроението и различните екстремни поведения.

Много важна в този период е връзката между склонността към зависимости и споменатата система за награди. Незрелият мозък на тийнейджърите е особено чувствителен към въздействието на системата за награди, в която ключова роля играе допаминът. Заради хаотично действащата в периода на подрастване система за награди, младежите не са в състояние правилно да контролират усещанията си за изпитване на удоволствие и това често води до различни зависимости и предизвиква цяла поредица от опасни поведения и склонности. Зависимостите при тийнейджърите, както споменахме по-горе, са по-бързи и по-дълбоки, отколкото при възрастните, а също и по-трудни за преодоляване. Времето за съзряване е време за подреждане на важни области в мозъка и връзките помежду им. Невронните връзки в мозъчните части, отговорни за контролиране на импулсите, устойчивостта на фрустрации, способността за оценяване на последствията от постъпките и поемането на отговорност тепърва трябва да се развият и укрепнат.

За да могат те да се оформят правилно, за да може младежът да се научи на тези ключови способности, са нужни определени външни условия:

     – възможността да опознае себе си и света посредством самостоятелно набиране на опит;

     – решаване на проблемите и противопоставяне на различни предизвикателства;

     – автономия и възможност да взема решения;

      – подкрепа и приемане от страна на възрастните.

Умелата комуникация е пътят към спокойствието на родителите:

• без поуки и проповеди;
• без упреци и постоянна критика;
• без сравняване;
• без заплахи.

Наказанията не учат на правилно поведение и не мотивират. Системата за награди и мозъчните центрове за избягване на неприятните усещания действат независимо една от друга.

Доказано е, че при зависимост поведението за поддържане на употребата на психоактивни вещества (наркотици) много трудно се поддава на съзнателен контрол. На практика веществото упражнява контрол върху поведението на човека. Ето защо твърдението, че волята е решаващият фактор за спиране на употребата, не е вярно.

Хората не стават зависими поради мързел или слаб характер, а поради много други, в по-малка степен биологични и в по-голяма степен психологически причини ( виж „Какво представлява зависимостта към наркотици?“ ). За живот на зависим, осигуряващ си наркотици, се изисква изобретателност, много воля и енергия, макар и насочени в неконструктивна посока.

В цял свят зависимостта към психоактивни вещества официално е класифицирана като болест. Освен това при зависимите хора се наблюдава нарушена функция на мозъка, която води до загуба на контрол върху употребата на наркотици. Ето защо зависимите не трябва да се наказват, а да се лекуват.

Успешното лечение на зависимости използва същия подход като лечението на други хронични болести: то трябва да е достатъчно продължително, през цялото време да се прави оценка на резултатите и при нужда терапевтичният план да се коригира.

Знаците, които указват за възможна употреба, са типични и атипични. Атипичните се проявяват под една или друга форма по време на кризата на юношеството, дори и да няма употреба на вещества. Типичните говорят директно за употреба, но именно те са тези, които се откриват на твърде късен етап от родителите.

Атипични знаци

Поведение:

• апатия, пасивност, продължителна затвореност в себе си;
• нестабилно настроение, свръхвъзбудимост, нервност, еуфория, раздразнителност;
• объркване, противоречия, разминаване между думи и действия;
• лъжи, измислици, заплахи, шантажи, манипулации;
• загуба на чувство за време, често забравяне, липса на точност;
• бягства от вкъщи.

Външен вид:

• нездрав, блед тен, отслабване, тръпки;
• физическо занемаряване, включително в облеклото и личната хигиена;
• занемаряване на личното пространството, стаята или апартамента;
• разширени (като при употреба на амфетамини, други стимуланти) или свити (като при употреба на хероин, други опиоиди) зеници.

Отношения с близките:

• враждебно, отбягващо, затворено или загадъчно поведение;
• отказ от комуникация;
• избягване на контакти със семейството, липса на съвместен живот;
• смяна на приятелския кръг, загуба на добри приятели, посещения на хора, за които се знае, че употребяват вещества, чести телефонни обаждания от непознати.

Училище и работа:

• намаляване на постиженията в училище, намаляване капацитета за внимание и концентрация;
• отсъствия, нередовна посещаемост, отпадане;
• чести конфликти с представителите на училищните власти;
• липса на интерес, отвращение, изоставяне на училището/работата.

Финанси и закон:

• честа нужда от пари, без те да са инвестирани във видими покупки, странни обяснения за харчене на средства;
• финансови затруднения, задлъжняване, кражби от вкъщи;
• криминални прояви, продажба на вещества, проституция, неприятности с полицията.

Социална маргиналност:

• загуба на ценностите и принципите, валидни за обществото;
• отказ от структурирано свободно време (спорт, хоби), скитане;
• трудности със социалната интеграция, принадлежност към маргинални групи, начин на живот извън закона.

Типични знаци:

• наличие на вещества у детето или у дома: марихуана, малки пликчета с прахообразно вещество, цветни хапчета с различни лога по тях, психотропни медикаменти и други;
• наличие на „прибори“ за употреба: лули за пушене, тръбички за смъркане, спринцовки и игли за инжектиране и други;
• положителни уринни тестове за наркотици.

В случай че у родителите са възникнали притеснения за употреба и/или зависимост в детето, от първостепенно значение е консултирането с квалифициран специалист по зависимостите (психолог, психотерапевт, психиатър). 

Разпространението и трафикът на наркотици са тежки престъпления, които се наказват от закона и на тези престъпни схеми се противодейства чрез органите на МВР и Агенция „Митници“. Но истината е, че няма държава, която да е елиминирала напълно разпространението на наркотични вещества, затова в по-широк план отговорността е на цялото общество и не може да се сведе само до институциите, семейството или училището.

Освен чрез класическите дилъри на улицата, днес интернет и социалните мрежи също са начин за снабдяване с наркотични вещества.

Младежите обикновено опитват наркотици под влияние на средата, в която се намират – за да се почувстват приети и да демонстрират принадлежност, или просто от любопитство. Т.е. обичайно първите наркотици децата получават от своите връстници, които имат повече „опит“ и един вид вече „разпространяват“.

Затова не бива да се забравя и че младежите, които употребяват наркотици, също така са изложени на риск да станат дилъри, за да заплащат за собствената си употреба, или да бъдат въвлечени в схеми за пренос и разпространение на наркотични вещества.

Марихуаната предизвиква както психическа, така и физическа зависимост. Доказателство за това са канабиноидните рецептори в човешкия мозък, които са чувствителни към активната съставка на марихуаната  – THC (тетрахидроканабинол). Когато веществото постъпи в организма, тези рецептори реагират на THC, усвояват я и предизвикват характерните симптоми на „напушването”. При редовна употреба рецепторите се приспособяват и свикват да получават определено количество от веществото. Когато човек спре да употребява, настъпва глад за веществото и се появяват симптомите на абстиненция (раздразнителност, безсъние, болки в стомаха, главоболие и др.). Тези неприятни усещания карат хората да продължат да вземат марихуана, за да се почувстват добре отново.

Около 10% от използващите канабис развиват зависимост към него. Ако човек е започнал употребата в тийнейджърските си години, този процент може да стигне 17. Ако употребата е всекидневна, зависими стават между 25 и 50% от хората. Т.е. при марихуаната също има риск от развитие на зависимост, като при тийнейджърите той е почти два пъти по-висок, отколкото при хората, които са започнали да пушат в по-късна възраст.

Без значение дали се достигна до зависимост, употребата на марихуана засяга познавателните процеси като внимание, памет, учене и адекватно възприемане на средата. Съществува разлика между мозъчната химия на младите и възрастните хора, поради което вредата от употребата на марихуана е по-голяма при подрастващите, защото техните мозъчни структури все още са в процес на изграждане.

Дългосрочната употреба на марихуана е свързана с психични разстройства като временни халюцинации, временна параноя, отключване или влошаване на симптомите на шизофрения, депресия, тревожност, мисли за самоубийство при тийнейджърите.

Да спрете да взимате наркотици е изключително трудно, когато е налице вредна употреба или зависимост – това са последните два етапа на употребата. Повечето хора, които само експериментират или употребяват от време на време, могат да спрат употребата с относително малки усилия, дори и да имат известни физически симптоми на абстиненция, или да изпитват психически дискомфорт.

Малка част от тези, които са взели само няколко пъти, са успели да развият вредна употреба или зависимост в рамките на този период, но никой не знае дали няма да попадне точно в този макар и малък процент.

Основните опасности идват оттам, че:  

– границата между различните етапи на употребата е изключително тънка и повечето хора не усещат кога са развили зависимост;

– различните хора имат различна толерантност към веществата, т.е. за едни са достатъчни по-малко количества и по-малък брой употреби преди да достигнат до стадия на вредната употреба или зависимостта;

– честотата на употребата също е фактор;

– към някои вещества зависимостта се развива по-бързо, отколкото при други;

– дори единична употреба може да предизвика у вас остри физически реакции, които да застрашат живота.  

Не на последно място – хората, които започват употреба в тийнейджърските си години, много по-често стават зависими в сравнение с онези, които са започнали да употребяват наркотици  в по-късна възраст.

Не забравяйте социалния елемент – например, за да ви допуснат в компанията, трябва да употребявате „нещо“, с цел да докажете или демонстрирате „колко сте готини“. В тези случаи умението за отказ (да умеете  да казвате „не“) е от първостепенно значение. А това умение е присъщо на емоционално интелигентния човек и възпитанието му започва още от втората годинка. Важно е да знаете, обаче, че това умение подлежи на придобиване и в по-късна възраст! Стига човек да е наясно, че едно  „Не, благодаря“ в шумна компания може да е ключът към успешен и щастлив живот в бъдеще!