#НеСтеСами

Хазартът съществува от хиляди години, преминавайки през различни форми – от примитивни игри с кости до съвременни казина и онлайн платформи. Въпреки че често се възприема като форма на развлечение, при някои хора той може да доведе до развитие на зависимост. Днес хазартната зависимост се разглежда като сериозен обществен и здравен проблем, който засяга както отделни личности, така и техните семейства.

Това е един от най-често задаваните въпроси от родители и близки на хазартно зависими хора. В общия случай насоките са да намерят начин да говорят с техния близък на тема чувства, а не постоянно да се повдига темата за залозите. Човекът е стигнал до хазарта, затваряйки се и трябва да обърнем този процес.
Не, зависимият човек не вижда парите като ценност, не осъзнава тяхната стойност и не си дава сметка какво е можел или не е можел да направи с тях. Такава сметка се води в главата му в момент на загуба, но не и в момент на игра или печалба.
Зависимият човек като поведение спрямо най-близкото си обкръжение наподобява на тийнейджър: „Каквото и да кажат близките ми, то не струва, защото не са били в моята ситуация.“ Неслучайно със зависими хора се работи изключително през непозната за тях среда и хора, за да може външен авторитет да повлияе на възприятията и решенията им спрямо зависимостта.
Няма значение колко е умен един човек, какви доходи има или на каква позиция е – от значение е какви механизми за справяне с проблемите си е изградил с течение на годините. Ако тези механизми са неправилни, неработещи или ги няма изобщо, то външен такъв механизъм (какъвто е хазартът), най-лесно се включва в действие.
Играта и зависимостта нямат общо с волята. Воля се изисква, за да се започне процес на работа с проблема, но тя не е нещото, което го решава. Трябва да се работи с вътрешните конфликти, с личностните проблеми, със стратегиите и възгледите на човека.
Успехът зависи от желанието на зависимия да се справи, както и от усърдието, което влага в процесът по възстановяване. Психологът е патерица, на която зависимият да се подпре в дългото пътуване към свободата.
„Дъното“ е относително понятие и ако за някого дъното се изразява в сериозни финансови задължения, то за зависимия това далеч не е дъно. Зависимите, които се усещат на дъното, в повечето случаи са загубили някой близък (разделили са се с половинката, някой им е обърнал гръб или някой е починал) и тогава идват с разбирането, че са на дъното. Нито един от тях не идва при психолога с изявление, че е ударил дъното, когато е загубил повече пари и/или е задлъжнял повече.
Професионална помощ при хазартна зависимост можете да получите от психолог и/или психиатър. Двата вида специалисти се занимават със зависими хора, но подходът е различен. Има центрове за настаняване, както и групи на анонимни хазартно зависими. Но първата крачка, още преди да се стигне до търсенето на професионална помощ, е разговорът със зависимия човек и установяване до каква степен при него нещата са осъзнати. Никой от гореизброените специалисти не може да помага насила.

Единият начин е откровен разговор, в който да се говори за реалната ситуация и чувствата на човека, както и той да бъде подканен да сподели какви проблеми (извън финансовите) има и как могат да бъдат разрешени. Понякога подобен разговор е достатъчен зависимият да пожелае да потърси помощ.

Друг начин е интервенцията. Тя е изпитан метод, но е свързан с доста логистика, както и с факта, че трябва да се каже на повече хора от обкръжението на човека за неговата зависимост. Съответно тези хора да се съберат и зависимият да се изправи пред последствията, които зависимостта е имала върху околните и какво е причинил. Тук е важно да се знае, че не зависимият бива атакуван, а неговата система за защита на зависимостта.

Понякога за най-близките е по-лесно да поискат от зависимият да прочете една книга или статия по темата, отколкото да проведат разговор на тема чувства.

Подкасти и видеа по темата също могат да подпомогнат процесът на осъзнаване.

Най-общо може да се говори за фази от лека към тежка, но може би по-важно е да се спомене за фазите, през които се стига до зависимост – проба, употреба, злоупотреба, зависимост. При хазарта тези фази са много размити, защото фазата на проба може да е продължителна. Човек може да пробва веднъж да играе, след година отново да пробва, след две години отново- тоест тук не е нужно да има бързият темп на преминаване от проба към употреба. Веднъж обаче стигне ли се до употреба, то много бързо се стига до зависимост. Реално това е и причината зависимите късно да осъзнават, че имат проблем.
Процесът на възстановяване от хазартната зависимост е дълъг и преминава през доста различни етапи. Най-добре е физическото и психическото възстановяване да вървят ръка за ръка. И при хазарта има хормони и невротрансмитери, на които следва да се обърне внимание, затова се насърчава спортуването и/или посещението при психиатър, както и ползването на съвременната техника – неврофийдбек, аудио-визуално увличане, биофийдбек. От гледна точка на психика – набляга се на запознаването на човека със зависимостта му и оттам търсене и изграждане на нови механизми и стратегии за справяне с проблемите, откриване и работа с травмите, както и изграждане на реална самооценка.
Зависимостта е нещо, което винаги ще дебне от някой тъмен ъгъл на психиката на човека и то не само на зависимия. За съжаление в днешно време хазартът се приема като нещо нормално, а в някои среди дори социално желателно, което поставя в риск от зависимост всеки един човек. Затова дори някой да спре да играе – трудно можем да кажем, че никога повече няма да се върне назад. Все пак ако две години и половина са изминали от последната игра, а пред това време човекът е подредил живота си и е провел лечение, то вероятността да се върне назад след този период е далеч по-малка. Периодите на рецидив/релапс са в първата година и половина. След това вероятността за това намалява.

* Въпросите и отговорите изготви д-р Десислава Безинска-Шеинкова, психолог и специалист по хазартна зависимост.

Психолог за хазарта | Не сте сами